Постинг
07.02.2016 17:20 -
Небето
Беше късно вечерта. Небето беше ясно, виждах хилядите звезди, които сякаш искаха да ми кажат нещо. Колкото повече гледах към тях, толкова повече ставаха. Влюбих се в тях, те ме накараха да мечтая, да се чувствам жива и да бъда такава каквато съм. А Луната,толкова красива и перфектно изрисувана - картина за милиони.. Не мисля, че съм виждала нещо по-красиво, това е сякаш смисъла на живота ми. Винаги, когато съм тъжна, Луната е там някъде на небето и ме изслушва, успокоява и винаги ме гледа. Особено когато небето е ясно, както онязи вечер, беше истинско удоволствие да седя, макар и на студа, за да гледам изяществото й. Обичам небето, най-вече Луната и звездите, които така перфектно се допълват. Има нещо пленително в тях, което ме кара да излизам вечер на балкона и да ги изпивам с поглед. Онази вечер беше приказна, седях на балкона, докато не се съмна... Нощното небе ме зареди с толкова енергия, че не ми се спеше и цял ден се опитвах да нарисувам видяното предната вечер... Скиците са някъде из вкъщи, запечатали макар и бегло спомена за онази вечер..
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9
