- Някой би ли отговорил на въпроса ми? - чух професора някъде от далече, сякаш не бях там духом, а само тялом, което май си беше така. Отново бях някъде в себе си и мислите си. – Колега Георгиев? - стреснах се при звука н...

Мълча, не виждам около себе си нищо. Затварям се в порочния кръг на изтормозената си душа. Пропадам дълбоко в дупката на съществуването си и погледът ми е замъглен.
Отново е 2 сутринта, отново попадам в хватката на мислите си и паля пор...

«Морски прилив от любов брега разруши.» - това казваше баба всеки път, когато видеше пяната от бурните вълни на зимното море. Тя беше безнадеждна романтичка, виждаше любовта във всичко около себе си. Мисля, че беше влюбена в идеята за лю...

 Винаги съм се чудела какво толкова се крие зад един поглед. Неизказани мисли, желания, мечти. Всеки има такива. В очите се крият толкова много тайни и моментни мисли. Има моменти, в които мога да видя душата на човек в очите му, но той ...

 Беше късно вечерта. Небето беше ясно, виждах хилядите звезди, които сякаш искаха да ми кажат нещо. Колкото повече гледах към тях, толкова повече ставаха. Влюбих се в тях, те ме накараха да мечтая, да се чувствам жива и да бъда такава ка...

 За пореден път осъзнавам каква вреда си нанасям, когато пренебрегвам себе си заради някой друг. Оставям някой да бъде целият ми свят. Аз съм Млечния път, а той е Слънцето.. Като една притеглена планета, аз се въртя около този човек в ор...

 Димът се просмукваше в кожата ми, пареше на гърлото ми и изпепеляваше устните ми. Целувах цигарата жадно, докато тя бавно се топеше между пръстите ми. Прегръщах пепелта, беше й студено. Филтърът попарваше устните ми и оставяше неизлечим...

 Още от малка чувствах, че зимата настъпва. Всичко в мен се преобръщаше, усещах, че нещо се променя. Обземаше ме зимна меланхолия, която се задържаше за дълго. Караше ме да се чувствам безполезна, нежелана, мрачна и тъжна. Може би защото...